Село Душанци е известно с отглеждането на особен вид едър зрял боб, който се явява един от основните продукти за ястията от местната кухня. Всъщност този сорт се нарича бамбал и представлява растение, което пълзи по близо два метра дълга сплитка. Може да се приготвят различни ястия с този боб, но по-интересните и вкусни са пълнените чушки с боб и запеченият боб на фурна. Разбира се, най-традиционният начин за бобено ястие си остава сваряването му под формата на чорба. Но веднага след боба се нареджат картофите, които също са добре застъпени в кухнята на селото. И за тях като за боба има определена диалектна дума – барабой. Оттам идва и ястието, наречено барабой на глави. Това представляват печени цели и необелени картофи, които се приготвят на фурна. Могат да се ядат и варени и докато са топли, имат много хубав вкус. Към тях може да се прибави и сланина, съхранена предварително в каче.
Но ако кухнята на Душанци е в състояние да предложи такива интересни ястия за туристите, селото е не по-малко известно и с немалкото на брой личности. Първи в списъка по важност е Ненчо Искренов, за когото се знаят годините на раждане и неговата смърт. Той се ражда през 1842-ра и умира през 1898-ма, точно двадесет години след като страната ни е освободена от османско владичество. Ненчо е един от главните членове на частния революционен комитет, организиран в Старо село. Освен като национал – революционер, Налбанта се изявява и на политическата сцена в страната, макар и в епохата на осовобождението. Той е един от първите делегати на събранието в Оборище, свикано през 1876-та година във връзка с подготовката и организирането на Априлското въстание. Душанцалията е друг представител на революцията в селото, като разбира се това е просто псевдоним. Зад него се крие човек с имената Тодор Ненчов, а той взима активно участие в Априлското въстание. Също като Налбанта, и той е един от главните делегати в Оборище, несъмнено един от най-важните градове в историята на въстанието заедно разбира се с Копривщица и Панагюрище. По всяка вероятност е член и на комитета.
Маньо Стоянов от Душанци е виден български библиограф, който поради дейността си в тази област получава титлата доктор. Занивама се предимно с изследване и проучване на възрожденската ни литература, а самият той е автор на немалко книги, статии и научни публикации. Към своето образование добавя и богословие, което му позволява да пише и на религиозна тематика. Живее до 83-годишна възраст, роден е през 1903-та. За Рашко Лалов не се знае годината на смъртта, но той определено е друга категория, не принадлежи към възрожденците. Вместо това посвещава живота си на гъдуларството. През 1928-ма година тук се ражда и граничарят Георги Пирдопски. На трети ноември 1951-ва той загива по време на престрелка с престъпници, като по това време се намира на територията на хасковска област. Несъмнено най-известният жител на селото е Иван Искров, един от водещите ни финансисти. Той е управител на най-голямата държавна банкова институция – Българска народна банка.
